Запомнете: 

Белите лалета са най-красивите цветя.

Широката усмивка обезоръжава и най-големия скептик.

Да си жена и да не готвиш никак не е срамно.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Да говориш за обич в минало време значи, че никога не си я познал.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Веднъж паднах, докато тичах след автобуса с рокля, на токчета. Но паднах ужасно, насред булеварда, чантата ми се изсипа, роклята се разхвърча, нараних се, а на всичкото отгоре все пак изпуснах автобуса. Гледах го как ме подминава, стисках зъби да не ревна и посипвах с кръв едно нещастно паве.

На спирката, разбира се, имаше и други хора, които ме поглеждаха крадешком и с неудобство. Един мъж се приближи и ми подаде ръка. Аз я погледнах с колебание и изненада, мъжът мълчеше. Приех тихата му помощ, изправих се и се събрах. Благодарих му с умивка, получих в отговор сериозно кимване и се скрих на една пейка зад съседния блок, за да си порева, както си е редно.

Това е една скучна история, не блести с динамичен сюжет, фабулата ѝ е съвсем слабичка. Но има една важна поука. Сега си спомям въпросния случай не като деня, в който се пребих, изцапах и закъснях, а като онзи път, в който някой ми подаде ръка. Изглежда дребен случай, но е много показателен за обществото, от което съм част. Първо, там имаше още десетина човека, които просто ме наблюдаваха. Второ, дори от малките добрини има голяма полза. Нещо дребно за мен може да означава много за някой друг.

Уж всички знаем това. Но ако бъдем честни пред себе си, ще трябва да признаем колко малко го прилагаме на практика. Свикнали сме да не харесваме нещата и хората, да не ни изнася светът, в който живеем, така все едно не сме част от него. Но всъщност сме; светът е точно такъв, какъвто го правим всеки ден, една много много малка част от неговото лице зависи от нас. Но това, че е малка, не значи, че не е важна. Може да се окаже всичко за някого. А и множеството малки части всъщност правят цялото.

Светът е такъв, какъвто го направим. Това, че не ни харесва, не е оправдание да копираме неправилния модел, да се интегрираме, защото всички други правят така, защото нищо не може да се промени само от един човек.

Човекът всеки ден рисува собствения си свят. Понякога няма цялата палитра, понякога четката му е проскубана, понякога ръката му трепери. Но независимо от таланта и възможностите, може сам да реши дали ще рисува дяволи или ангели.

Posted in Кратки истории | Вашият коментар

обещах ти дъга.

но ти се уплаши, щом заваля.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Открих една дупка във вселената 

с твоята форма.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Да вземем за пример сърцето:

замръзнало в зимата, защото

ако имаш снежно име, винаги ти е студено;

от топлия дъх на твоите думи

ледът отвън навътре се топи

и става водопад от чисти остри капчици;

падат като лунички по кожата,

подсказват за лято, което

рисува залези във виолетово.

Posted in Поезия | Вашият коментар

В оковите на разума е пленник сърцето:

мислите дрънчат, щом те потърси,

След него се влачат бледите трупове

на всичките удушени надежди:

Убих ги с тези ръце, със които

вечер оправям леглото, грижовно

подреждам възглавници,

ръцете, които прегръщат детето,

разгръщат страници,

бродят в косите ти и из лицето,

най-малките ръце все пак я затриха:

последна възможност за щастие.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Несигурност

Исках безвремие в безопасното „винаги“,

но ти не ми обеща дори малка вечност,

беше поклоник на свойте фантазии,

но сам не вярваше в тях, не достатъчно;

пред съблазънта на мимолетното

избирам да строя вятърни мелници:

щом не мога да получа твоето винаги

по-добре да не се случваш никога.

Posted in Поезия | Вашият коментар

присъстваш тъй ярко между страниците,

живееш във думите, течеш във мастилото,

пълзиш из ума ми, скиташ из мислите,

чувам те в песните и нощем във тихото,

виждам те в сенките, чакаш под лампите,

превръщаш в бяг бавния ход на сърцето,

обръщаш времето, зашиваш раните,

дори въздухът мирише на теб…

присъстваш тъй ярко, а всъщност

отсъстваш.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Никога не съм била добра в това да си спомням разни неща,

не мога да живея на две места: и в миналото, и във въображението.

Само че кое повече боли:

да тлееш по онова, което вече го няма за теб,или по онова, което просто го няма?

Поне изгубеното тежи с отсъствие и те държи в тялото ти;

каквото мечтаеш е въздух и с него не си тук. Не си тук.

Posted in Поезия | Вашият коментар

малки снежни момичета,

мечтите се топят като снежинките в косите ви

и пътят е хлъзгав, о, колко е хлъзгав,

смехът ви е коледно звънък,

но тези звучни камбанки будят чудовища.

малки снежни момичета,

елхата по-слабо блести всяка следваща зима,

в топлия дом младостта се топи,

като сняг по обувките,

до печката, над мивката, отива си.

малки снежни момичета,

с устни, които изгарят снега и парят, парят,

с ярки шалове около младите лица,

с горещи ръце и горещи сърца,

с книги в торбите и живи очи,

аз ще ви помня винаги точно така.

Posted in Поезия | Вашият коментар

след всеки сблъсък с живота и всяка целувка реалност

след все повече думи и толкова мълчания

след всеки нов изгрев и леден залез

в главата ми звучи само

„едно вълшебство по-малко за Гетсби“

знам как се чувства, мисля си често

„едно вълшебство по-малко за мен“

Posted in Поезия | Вашият коментар

Думите слизат от лицето ти,

за да прегърнат сърцето ми.

В тези обятия съм мека

като хляб и топла като лято.

Posted in Поезия | Вашият коментар

Изображение | Posted on by | Вашият коментар

Имам теб, казах.

Аз не съм добър пример – отвърна ми. – Използваш ме като част от света на твоите фантазии.

Posted in Кратки истории | Вашият коментар